- Имаш две прекрасни деца? И къща, и нова кола, нали Хари?
- Точно така.
- Вярваш ли в брака? Вярваш ли в него като институция?
- По дяволите, естествено, че вярвам! И изобщо, много ми харесва като пишем у дома пожелания за сватба, коледни пожелания и новогодишни пожелания…
- Да приеме за момент, че тази точка, която току-що нарисувах тук, е едно копче! Да приемем също, че ако натиснеш това копче, съпругата ти, за която си женен от 11 славни и прекрасни години, внезапно и магически ще изчезне. Да, ще се изпари. Няма да я има. Няма да съществува. Изчезването й ще е напълно безболезнено, но по-важното е, че никой, повтарям – никой няма да знае, че ти си натиснал копчето. Значи ти си в разцвета на живота си, хубав мъж, с успешна кариера, харесван от всички, на който му харесва да приготвя за приятелите си пожелания за сватба, коледни пожелания и новогодишни пожелания. Човек би казал, че всичко ти е наред, с едно изключение.
- Хич ме няма като адвокат ли?
- Не, женен си.
- Да, но… бракът е нормалният начин на живот, нали така?
- Кой казва, че е?
- Жена ми.
- Хари, мисля, че са ти промили мозъка! Забравяш нещо много важно! Бракът не е естествен природен феномен, той е измислен! Като правилата в бейзбола. Съществува само защото жените така казват, а ние ги слушаме като идиоти.
- Не, не, Кат, не знам какво щях да правя без Етна. Тя… планира какво ще ядем. Изпраща ризите ми на пране. организира писането на пожелания за сватба, коледни пожелания и новогодишни пожелания.
- Хари, правиш още една голяма и разпространена грешка. Бъркаш любовта с прането.